Лятото мина добре и половината го прекарах в пътувания до най различни градове които се оказаха много добри. Около Перник има голямо разнообразие от изоставени промишлени сгради, както и по Ихтиман-Пловдив-Стара Загора. По селцата край южното море има разни стари училища и болници и такива сгради останали от комунизма които не се ползват от десетилетия и се разпадат защото в селата не живее почти никой вече. Единствения недостатък на изоставените сгради е че няма wi fi но с една флашка на емтел това се оправя идеално.
В Перник както знаете е фраш с бездомни мастии които са навсякъде просто а в покрайнините на града са направо подивели и се носят на глутници като вълци и вечер бродят и вият. Тоя вой ми развали кефа първата вечер защото обичам да ми е пусто и тихо затова следващите няколко дена си промених програмата и разопаковах пушката която иначе бях сложила в багажника за да стрелям по врабчета като ми стане скучно.
За първи път стрелям по глутница кучета и оказва се гадините са доста тъпи. Бях заложила няколко пакета кайма размазана по бетона на едно подходящо място от което минаваха така че да имат време да ближат и да скачат за да я стигнат. Аз се заложих с дианата на около четирийсет метра и мислех че като уцеля едно куче и то се разквичи всички ще избягат но не стана така. Целих се в долната част на белия дроб и гадината помисли че това до него го напада и го ръфна и стана меле за няколко секунди знаете ги как се ръмжат и хапят кучетата после уцеленото поквича тихо още малко и зе да се ближе отстрани а другите да обикалят каймата. Още 3 уцелих нямам пропуск все в същата зона която надявам се е смъртоносна по късно кръвоизлив или инфекция си мисля че ще ги довърши след няколко дена преди да се усетят цялата глутница да изчезнат. Четири дни останах в Перник – първия ми лов беше най успешен но последната вечер нямаше вой на глутници около халето дето се бях настанила 
По морето е супер няма кучета пекох се на покривите на сградите и на някакви плажове дето няма никой.
